Регионален исторически музей - Монтана

Началото на музейното дело в Монтана се свързва с учреденото през 1937 г. археологическо дружество „Монтанензиум“, чийто председател е тогавашният кмет на гр. Фердинанд Гоцо Митов. За съжаление до откриването на планирания археологически музей, независимо от осигуреното помещение и гласувания кредит от Фердинандския градски общински съвет, така и не се стига.

Първата музейна институция в града отваря врати през 1953 г. като специализиран „Музей на Септемврийското въстание 1923 година“ (МСВ) в град Михайловград.

През 70-те години на миналия ХХ век, в рамките на мегаструктурата Окръжна дирекция „Културно-историческо наследство“, наред с МСВ функционират различни музейни отдели като „Археология“, ‚Етнография“, „Възраждане“. Междувременно появата на Окръжен исторически музей, който да се помещава в нова и модерна, специално построена за целта сграда, остава нереализирана фактическа реалност.

През 1991 г. Колегиумът към Министерство на културата, приема решението на ИК на ОбНС-Михайловград за промени в структурата на музейната мрежа в града. Според това решение се закрива Музеят на Септемврийското въстание и неговият сграден фонд заедно с цялото му имущество, фондове и издръжка преминава към новосъздадения Исторически музей.

В резултат на реституцията, главно през втората половина на 90-те години на миналия ХХ век, музеят губи значителна част от своите експозиционни площи.

С Постановление на Министерски съвет – № 80 от 7 април 2006 г., както музеите във всички областни градове, така и този в Монтана получава статут на Регионален исторически музей.

Регионален исторически музей – Монтана (РИМ-Монтана) се финансира като делегирана държавна дейност и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.

В музейните фондове са инвентирани и се съхраняват  над 60 000 движими културни ценности в широк хронологически диапазон – от енеолита (каменно-медната епоха) до първите десетилетия на новия XXI  век.

Музейните експозиции са разположени в три основни сгради, а от 2021 г. РИМ-Монтана официално осигурява екскурзоводското обслужване на античната и средновековна крепост „Калето“.

Сред по-интересните експонати са епиграфски паметници от римската епоха (каменните надписи са единствените писмени сведения за античната история на града и региона); копие на Якимовското съкровище; оригинално местно съкровище (коланни апликации и бижута), датирано от XIV век; колекции от икони, чипровски килими, фотоапарати, часовници, телефони, оръжейна колекция.

В т.нар. Михайлова къща е представен типичният за региона градски и селски бит.   

През 2011 г. ХГ „Кирил Петров“ е трансформирана в отдел „Художествен“ на РИМ-Монтана. В богатата колекция на галерията са включени творби на класици на българската живопис, световноизвестни съвременни художници и местни творци.

След 1878 г. днешният град Монтана променя неколкократно името си.

За пръв път това става  на 2 ноември 1891 г., когато с княжески указ, село Кутловица получава градски статут под името Фердинанд.

В драстично променената след преврата на 9 септември 1944 г. обществено-политическа обстановка, с Постановление на Министерски съвет от 01.03.1945 г., град Фердинанд е преименуван на Михайловград.

В идейния контекст на „демократичните промени“, последвали 10 ноември 1989 г., с президентски указ от 18.03.1993 г. Михайловград става Монтана.