Изисквания при приготвяне на постен обреден хляб в конкурса
„Най-хубава питка за Бъдни вечер“
Уважаеми участници, целта на кулинарния конкурс е да покаже важното и значимо място на хляба на българската трапеза, автентичният му вкус в постен вид, и символиката която носи украсата върху него. Жури ще оцени, освен вкусовите качества, но ѝ естетическия вид-украсата на тестеното изделие.
Хлябът е преди всичко и най-общо символ на благополучие. Той е основна храна на българина и не минава обред без него. Според по- старите автори хлябът е преди всичко символ на слънцето. Това се обяснява най-често с неговата кръгла форма. Той се среща и в овална, продълговата, квадратна и извита на „кравай“ форма. Според Н. Сумцов, славяните гледали на краваите като на най-близки до човека веществени подобия на боговете, символи на техния божествен прадед. Според Н. Николски богът е материализиран в кравая, който е символ на богатството и урожая. Има и апотропейна (предпазваща) функция. За Бъднивечерската трапеза се приготвят някоко вида хляб-за Богородица, наричан още „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „Вечерник“ или „Светец“, за дома и животните, т. е изображенията върху него са със стопанска тематика, и за коледарите-краваи. В някои райони хлябът „Боговица“ е единственият хляб на трапезата за Бъдни вечер.
Според народните поверия за неговата направа се е използвал само прясно подновен квас, символизиращ новото начало и надеждата за добри и светли бъднини. Хлябовете със стопанска тематика са характерни за Северозападна България, а някои видове се срещат и в други части.
В изображенията върху тях липсват излишни подробности. Те съдържат конкретни изобразителни послания и цели- здраве и живот за стопаните и добитъка, плодородие, общо благополучие за дома. Тук рядко се включват религиозни символи-кръст и гълъб. Носят имената:
„Къща“-представлява 4 пръчки от тесто, образуващи квадрат, има огнище, 3 дървета и около него хора. Броят на топчетата отговаря на броя на членовете на семейството.
„Нива“- пресечен е от дебела лъкатушеща пръчка- змия. От 1 страна са жътварите, представени от топчета, със сърпове-извити пръчки. Фигурите са с различен мащаб, най-голяма е змията. В някои случаи змията е завита в спирала. Тя присъства като елемент и в хлябовете „Лозе“ и „Гумно“. Символ: стопанка и пазителка на богатството. Изобразявайки змията стопаните си осигуряват безопасност по време на полска работа. Когато замества ограждащия обръч, предпазващата сила се удвоява. В различните култури тя олицетворява безсмъртието и пролетното възраждане на природата, символ е на живот на душата, пази посевите от неблагоприятно време.
„Лозе“ – хлябът е разделен на 2 половини от дебела пръчка, озн. вада за напояване на лозето. От сурово тесто са изобразени от едната страна „гижите“, а от друга копачите и мотиките им. Лозарите са обозначени с топчета и 2 кошници.
„Харман“ („гумно“, „ток“) – представлява незатворен обръч, в който се намират кладните, а на входа е кръстът от снопове. Този хляб се дава на орача и воловете.
„Кошара“ – представена е от незатворен обръч, в който са „овцете и „агънцата“, направени от топчета тесто, в средата 1 топче тесто, „бащата на стадото“ или солта. Овчарската тояга, т. нар. „гега“, обикновено затваря кошарата. Направена е от извита пръчка тесто, и е символ на прародител.
„Кола“ или („воловете“) – с нея се свързват и различни вярвания. Има апотропейна (предпазваща) функция, от зли сили и свръхестествени същества.
„Рало“ – включва наподобително решение на ралото, с 1 пръчка е отбелязана копралята, а съчетанието от кръгче и пръчица означава орача. Понякога ралото е вписано с незатворен обръч. Неговата функция е магическа, целяща плодородие.
