Кръгла маса, организирана от РИМ-Монтана
На 13 септември 2023 г. (сряда) от 09.30 часа в Експозиционната зала на Регионален исторически музей – Монтана (ул. „Граф Игнатиев“ 3) започнаха презентациите и обсъжданията във връзка с организираната от музея кръгла маса под надслов „Чипровското въстание (1688 – 1690) и мястото на католицизма в българската история. Историографски аспекти“.
Във визирания научен форум взеха участие: проф. дин Рая Заимова от ИБЦТ – БАН, гл. ас. д-р Елмира Василева от същия научен институт, гл. ас. д-р Джени Иванова от ИИИ – БАН, доц. д-р Любомир Георгиев от ЦДА при ДАА и оз. полк. Александър Лавров, потомък на банатски българи. Модератор бе доц. д-р Ваня Иванова.
Форматът „кръгла маса“ бе избран съвсем целенасочено, предвид своеобразната пренаситеност с научни конференции, която се наблюдава в българското научно-изследователско пространство през последното десетилетие.
Конкретен повод за предложения научен форум е Чипровското въстание, чиято официално приемана хронологическа позиционираност (в обобщената „академична“ История на България“ и в училищните учебници) е септември 1688 или есента на същата година. Предпоставките за това въстание, неуточнената хронология, касаеща неговия ход и пространствен обхват, както и дългосрочните му последици, са обект на нееднозначни историографски интерпретации.
Основната цел на организираната кръгла маса не бе маркирането или обобщеното представяне на поредица от спорни въпроси, а излагането на документално обосновани хипотези и факти, наред с новопубликувани и/или малко известни в публичното пространство исторически извори.
Така например, съвсем аргументирано под съмнение е поставено наложилото се становище за унгареца протестант граф Имре Тьоколи като водач на войските, опустошили Чипровци през есента на 1688 г. Оказва се, че по същото време Имре Тьоколи не е бил в района на Чипровци, а това означава, че тогава няма как да се е състояла и битката в местността Жеравица, в околностите на някогашното турско село Голяма Кутловица (днешният град Монтана).
Продължителността на Чипровското въстание също е под въпрос – новооткрити и въведени в научен оборот исторически извори показват, че е много по-вероятно Кипровец и околните му селища с католическо население да са разрушени през 1690 г. В тази връзка се появяват и нови действащи лица с ключова роля като Катана Мустафа бей и Йеген Осман паша.
По отношение на проникването и налагането на католицизма в Чипровци и околните му селища Копиловци, Железна и Клисура, бе изказана логичната хипотеза, че не малка част от тези католици могат да се окажат потомци на представители на две от най-старите християнски ереси – манихейството и павликянството.
Не беше отминат значимият факт, че през последното десетилетие е дообогатена в голяма степен информацията, касаеща обществено-политическото и културно-просветно развитие на потомците на бежанците от Чипровското въстание, установили се в Седмиградско (Трансилвания) и Банат.
Бяха изнесени нови, напълно неизвестни и интригуващи данни във връзка с униатската пропаганда в южните балкански територии на Османската империя с преобладаващо българско населени.
Специален акцент бе поставен върху изворовата база и възможните насоки за нейното обогатяване. Избрани моменти от кръглата маса ще бъдат качени на специализирания сайт на РИМ-Монтана.
