Музейни предмети разказват интересни истории – Епизод 3

Публикувано от Иво Иванов на 16/12/202016/12/2020

Отличия и вещи на олимпийската шампионка по висок скок Йорданка Благоева

През 2001 г. под номер 2537 в Основния фонд на отдел „Най-нова история” на РИМ – Монтана е инвентирана колекция от пет предмета, напомнящи ни за спортните постижения на Република България през отминалия XX в. Колекцията се състои от следните предмети:

спортна фланелка, марка „Adidas” , червена на цвят с бели кантове с размери 58 см. – дължина и 40 см. – ширина;
спортни шпайкове, марка „Diadora”, с червен цвят с размери 25 см. – дължина и 8 см. ширина;
плакет от XXVI Балканиада, проведена през 1967 г. в град Истанбул, с размери 13 см.- дължина и 5 см. – ширина;
плакет от Международен лекоатлетически турнир, проведен през 1973 г. в Генуа, с размери 13 см. дължина и 9 см. ширина.
черно-бяла снимка с размери 22/17 см. На снимката са Йорданка Благоева и Петър Димитров – Пената на стадион „Васил Левски”.

Дарител на тези предмети е Йорданка Благоева Иванова, заслужил майстор на спорта. Тя е позната на всички, които следят победите, страстите и пораженията в полето на спорта. Българката, която прелетя като птица над летвата и постави световен рекорд на висок скок. Жената, която изгради спортната си кариера с невероятна упоритост и постоянство, подчини на силния си дух умората и трудностите по своя път.

С първия дарен предмет, спортна фланелка, Благоева се състезава на Олипийските игри в Мюнхен през 1972 г., където става сребърна медалистка. Шпайковете са използвани на Европейското първенство в зала „Ротердам” през 1973 г., където поставя световен рекорд в дисциплината висок скок от 192 см. и е призната за най-добрата атлетка в Европа. В тях се съхранява и тебеширът, с който нашата героиня мери разбега си на състезанието. Снимката, част от колекцията, е направена няколко дни след световния рекорд в Загреб. Тя е дело на Емил Маджаров, фоторепортер, който заснема шампионката с Петър Димитров – Пената, дългогодишен треньор на Йорданка Благоева.

Йорданка Благоева Иванова с псевдоним „Босоногата кралица“ е родена на 19 януари 1947 г. в предбалканското село Горно Церовене, обл. Монтана. Детството си прекарва в работа, учение и игри в родното си село. През 1960 г. завършва седми клас в ОУ „Отец Паисий” в с. Горно Церовене, а есента постъпва в Политехническата гимназия „Христо Михайлов” в гр. Монтана, наричан тогава Михайловград. По онова време учител по физкултура в гимназията е Петър Савов. В часовете по физкултура, Данчето винаги побеждава момчетата в дисциплините бягане и висок скок, там другарят Савов открива нейната дарба на лекоатлет. Учителят запознава бъдещата шампионка с треньора Петър Димитров – Пената. През периода 1960 – 1964 г., упоритата гимназистка съчетава ходенето на училище и високите оценки с интензивни тренировки и участие в състезания по лека атлетика. На 24 май 1964 г. Йорданка има абитуриентски бал, датата съвпада с тази за провеждането на международния турнир „Народна младеж” в гр. София. Естествено Благоева избира състезанието, на което се класира първа в дисциплината висок скок. През 1965 г. тя е приета да следва във ВИФ „ Георги Димитров ”, задочно. Като студентка Данчето има право да участва в Световните студентски игри. На игрите в Будапеща 1965 г. тя печели първо място и така записва първия си спортен успех в световен мащаб. През 1968 г. взема участие в Олимпиадата в Мексико, а през 1969 г. завършва ВИФ „Георги Димитров” (сега Национална спортна академия „Васил Левски”) с два профила – треньорски и педагогически.

Двадесетите летни олимпийски игри от 1972 г. се провеждат в Германия в гр. Мюнхен от 26 август до 11 септември. Това са вторите летни олимпийски игри, проведени в Германия, след така наречената „нацистка олимпиада” през 1936 г. На игрите в Мюнхен германците искат да представят страната си в демократична и оптимистична светлина. Те са наречени, не случайно ,„щастливите игри”. При заминаването си от родния край за Мюнхен, Окръжният комитет на партията и населението на целия град изпращат своята любима спортистка. На игрите Й. Благоева успява да се класира на второ място в дисциплината висок скок като летвата пада 17 секунди след последния и опит. Не след дълго се появяват спекулации и дори филмов материал показващ как един журналист, който лежи отстрани, бута летвата на нашата спортистка и така тя се класира на второ място. Французите първи повдигат въпроса и твърдят, че летвата е бутната. Списание „L’Equipe” описва всичко и дълго след това се пише за станалото на Олимпиадата.

Двадесет дни след лятната Олимпиада в Мюнхен, на тройната спортна среща в град Загреб между България, Югославия и Испания, Й. Благоева поставя световен рекорд в дисциплината висок скок от 194 см. Постижението на лекоатлетката бързо се разчува като в България на всеки петнадесет минути спират предаването по телевизията и показват видео на постижението. Така тя се превръща в първата българка, подобрила световен рекорд в леката атлетика.

През 1973 г. в Ротердам се провежда Европейско първенство на закрито. Тогава Благоева поставя световен рекорд от 192 см. и е обявена за най-добрата атлетка в Европа.

През 1976 г. се провежда Олимпиадата в Монреал. Игрите са открити от кралица Елизабет II. В ранглистата нашата лекоатлетка е 13-а, но се завръща трета с бронзов медал, тогава е на 29 години.

Следващите Олимпийски игри се провеждат в Москва през 1980 г. За тях Й. Благоева е добре подготвена, но десет дни преди заминаването по време на тренировки на стадион „Васил Левски” получава травма на коляното. По време на участието си в Олимпиадата тя не успява да се класира в първите шест места. След състезанието в Москва тя спира да тренира и взема съдбоносното решение да се оттегли от спорта. По това време тя е на 33 години.

През 1981 г. печели конкурс за откриване на място за дисертация под научното ръководство на проф. д-р Николай Озолин към Научния институт за физическа култура и спорт в Москва, СССР (сега Русия). Една година по-късно през 1982 г. тя постъпва в института като разработва дисертация на тема: „Система за подготовка на висококвалифицирани спортисти за Олимпийски игри”. През 1984 г. завършва като получава степен „доктор на педагогическите науки”. Въпреки взетото решение за оттегляне от спорта, през 1988 г. поставя световен рекорд по висок скок за ветерани от 171 см. във Веронa, Италия. През 1989 г. взима участие в Световното първенство за ветерани: „Master Games” (Майсторски игри), проведено в Юджийн, САЩ. Там поставя световен рекорд по висок скок за ветерани от 174 см.

Със своите победи по целия свят, шампионката по висок скок прославя България и родния си край Монтана. През целия си живот Данчето е награждавана с множество ордени, медали и почетни знаци от България и всички краища на света. През 1964 г. получава отличие – майстор на спорта, а през 1972 г. – заслужил майстор на спорта. През 1972 г. е носител и на орден „Червено знаме на труда”, също така и на орден „Народна Република България” – I степен. През 1972 г. е обявена за почетен гражданин на гр. Веселинг, Германия. През 1973 г. е първата българка, включена в английско издание „Who is who ( for women)”. През 1976 г. е носител на „Народен орден на труда” – златен, също така и на званието „Отличник на МВР”. През 1987 г. е носител на „Медал за принос към световната лека атлетика” – Рим, честване на 75 години от създаването на Международна федерация по лека атлетика. През 1987 г. е обявена за почетен гражданин на Рим. През 1997 г, е носител на „Златен почетен знак” на гр. Монтана обявена е и за почетен гражданин. През същата 1997 г. е носител и на Почетен знак на МВР, Почетен знак на Български олимпийски комитет. През 2000 г. е обявена за Спортист на XX в. на обл. Монтана. През 2007 г. е наградена с „Почетен знак” на президента на Р. България, също така е обявена и за почетен гражданин на гр. София, носител на „Златен почетен знак на БОК“ и на Почетния знак на НСА „Васил Левски”. През 2017 г. е наградена с Почетен знак на Министерството на младежта и спорта.

Йорданка Благоева Иванова отдава 57 години от живота си на спорта. От 1964 до 1973 г. тя работи, като инструктор по лека атлетика в Окръжен съвет на БСФС, гр. Монтана. От 1973 до 1989 г. работи в гр. София ДФС „Левски Спартак”, дружество към МВР, военизиран елитен спортист. Към 1989 г. е пенсионирана като служител на МВР с чин Майор. От 1991 до 1999 г. е генерален секретар на Съюза по аеробика в България. От 1999 до 2016 г. е председател на Съюза по аеробика в България.

Пътят от малкото селце Горно Церовене до големите Олимпийски игри е осеян с много перипетии, усилен труд, дисциплина и дълги тренировки. Със своите победи тя прославя България и родния си край Монтана по целия свят. След оттеглянето си от състезателния живот, тя не престава да работи активно за спорта, за своя народ и родина, като се заема с подготовката и обучението на млади спортисти, които да продължават да представят по достоен начин България пред света.

При изготвяне на настоящата публикация са използвани:

Пискулийска. Ю – Босоногата кралица Йорданка Благоева и седемте крачки към върха (Тангра 2018 г.)

https://www.gol.bg/a/451-istoriq-rio16/212917-istoriya-na-olimpiyskite-igri-myunhen-1972

Мариус Георгиев, уредник