Музейни предмети разказват интересни истории – Епизод 4

   Бойното  знаме  на  доброволческата  чета от  село Студено буче,  област  Монтана

   Бойните знамена на българската армия са част от безценното национално богатство, свързано с борбите и войните за национално обединение на народа ни. В уставите на българската армия до Втората световна война като военни, бойни знамена са определени, тези които принадлежат на дадена военна част, съединение или друго войсково формирование. Делят се на формени и неформени. Формените се връчват от държавния глава на основание законодателен акт, а неформените от частни лица и организации. При тяхната изработка не е спазван задължителен образец. Затова  те имат своята история – оригинална и неповторима. Подобна е историята на знамето на доброволческата чета от с. Студено буче.

      Сред малко запазените до днес оригинални предмети от времето на Сръбско-българската война (1885 – 1886 г.) в Регионален исторически музей в град Монтана е изложеното знаме в Експозиционната зала на ул. „Граф Игнатиев № 3“. Знамето е  на сборна опълченска чета от село Студено буче, която е сформирана след обявяването на мобилизацията в Северна България след Съединението. С височайшият  указ № 39 на княз Александър I  от 7 октомври 1885 г. наред с редовната армия е свикано Народното опълчение в княжество България.  В Северна България са мобилизирани 14 000 души от Опълчението и 4000 доброволци. Опълченците от Ломския окръг са включени в състава на главния резерв на Северния отряд. В състава му са втора, четвърта и пета мирновременни роти от запасната дружина на Трети пехотен Бдински полк. Към тях са Опълченията от Ломско – 1150 души, Берковско – 800 души, Белоградчишко – 700 души, Кулско – 500 и Кутловско – 400.

    В периодичният печат,  мемоарната литература, както и в историографските изследвания преобладава темата за участието на доброволците в Сръбско-българската война. Информацията за четите от Народното опълчение  в публикуваните документи от Щаба на армията, съхранявани в Централния военен архив е оскъдна. Единствено в спомените на участниците във войната се споменава за четите на Народното опълчение.

   Публикациите за Опълченското знаме от село Студено буче са правили Нелия Белитова – бивш уредник в музея, Йордан Георгиев – краевед, Камелия Александрова – журналист.  Данни за битуването му са малко известни. Ако се позовем на спомените на възрастните хора от селото, то дълги години е стояло в черквата. Вероятно е така, защото в много селища от цялата страна, знамената са съхранявани в църковните храмове. След дълго пътуване във времето то  попада в музея на тогавашния град Михайловград. Димитър Пеков (уредник през този период, по-късно директор), го инвентира под № 227. За съжаление липсва информация за лицето, представило знамето.

       Според характеристиките си знамето  на  доброволческата  чета от  село Студено буче,  би следвало да се определи като бойно, неформено. Знамето е еднолицево  тоест обратната страна е проекция на лицевата в негатив. Размерите му са: височина –  145;   ширина  – 127 см. Изработено е от памучен плат . Състои се от три единични хоризонтално разположени ивици плат с размер:  127 на  48 см, оцветени съответно в бял, зелен и червен цвят, разположени отгоре надолу. Пришити са една към друга на ръка със зелен памучен конец, машинен бод. Върху лицевата страна на трикольора в средата е нарисуван с маслени бои върху желатинов грунд коронован лъв в ляв профил с максимален размер: 81/39 см. Преобладаващите цветове в изображението на лъва са бежов, жълт, светло и тъмно кафяв и червен. Над короната, върху бялата ивица в полукръг е изписано с тъмнокафява боя: „Студено буче №“. Под краката на лъва: „Народно опълчение“. В православният свят бойното знаме е светиня, защото върху него са изобразени свещени символи. А осветеното знаме е залог за вярата на войника в Бога, за верността му към бойните другари, народ и родина. В представеното знаме откриваме съвкупност от символи: лъв, корона, лява хералдическа посока. Короната е символ на върховна власт, на чест, достойнство, независимост. Лъвът е соларен знак и олицетворява  величие, благородство, военна мощ и благородство. Левият профил се определя като посока на живота, на съграждащите сили в природата.

  През 90-те години на XX век знамето на опълченслата дружина от с. Студено буче е реставрирано, а днес може да се види в Експозиционната зала на ул. „Граф Игнатиев“ 3.

     В заключение е можем да кажем, че знамето-светиня  от село Студено буче ( тогава селото е в Голямокутловската околия на Ломски окръг, а днес в община Монтана, е ценно богатство за всеки музей. Историческата и художествената му стойност дават възможност да е акцент в музейното представяне. Въздейства не само познавателно, но и емоционално върху посетителите и внушава  гордост от славното ни минало и чувство за национална идентичност.

При изготвянето на тази публикация са използвани изследвания на Йордан Венедиков и работилата като гл. уредник в РИМ-Монтана Нелия Белитова

Вероника Свиленова.