Днес, когато правенето на мартеници се е превърнало в своеобразна домашна индустрия, а имаше години, в които ги доставяха и от фабрики в Китай, съвсем накратко ще припомним символиката на мартеницата. Във фолклорната култура на българите и на повечето от съседните ни балкански народи, подарените на първи март мартеници са с апотропейна (тоест предпазваща) функция и съответно са изпълнявали ролята на своеобразен амулет. Затова са направени от червени и бели конци. Първоначално „ги връзвали“ на деца и болни, тъй като това били най-уязвимите членове на социума.
Въпреки че символиката на белия и червения цвят в традиционната народна култура е поливалентна, ще припомним, че червеният цвят е отъждествяван с женското начало като цвят на кръвта, зачеването и раждането на нов живот. Най-често сочената асоциация е с червения пояс, който чак до началото на 20-те години на миналия ХХ век, служил за булчински воал.
Другият цвят – белият, освен всичко друго символизирал мъжкото начало, по-късно под влияние на християнството, към символните му стойности били добавени радостта, чистотата, красотата и непорочността.
Затова, когато слагаме мартеница, вярваме, че тя ни пази от злини и носи здраве. Поставянето ѝ върху плодно цъфнало дръвче, след като сме видели предвестниците на пролетта – завръщащите се лястовички и щъркели, за пореден път, но на ново символно ниво, подчертава магически действия, целящи ново раждане и плодородие.
Тук само ще споменем, че различните легенди за произхода на мартеницата в България я свързват с образа на основателя на българската държава – хан Аспарух като изпратено послание от неговия брат Баян и сестра му Хуба при преминаването на Дунава в търсене на нови земи. Появяват се и образите на Пижо и Пенда като брат и сестра, омагьосани от зла вещица или като младеж и девойка, с красива, но невъзможна любов. Не е отминат и образът на ядосаната и разфучала се Баба Марта, която получила мартеници от двамата си братя – Голям Сечко и Малък Сечко – с надеждата да бъде омилостивена.
В началото на декември 2017 г. мартеницата се превръща в част от световното нематериално културно наследство на човечеството. Номинацията за нейната кандидатура е съвместна – на България, днешната република Северна Македония, Румъния и Молдова.
В различни части на Балканите, усуканите бели и червени конци, се означават с близко звучащи, но не и идентични наименования. „Мартеницата“ в България е известна като „,мърцишор“ в Румъния, „мартинка“ – в Северна Македония, „марти“ е в Северна Гърция и „моняк“ – в Албания.
Нека не забравяме също, че според едно от най-разпространените поверия, за да носи мартеницата щастие – тя трябва да бъде подарена от любим човек.
*При изготвянето на тази кратка историческа справка са използвани текстове от следните автори и общодостъпни сайтове:
Баева, В. и В. Тончева. Голяма книга на българските празници и обичаи. Изд.„Пан“. С., 2019.
Мартеницата вече е нематериално културно наследство на ЮНЕСКО (banker.bg)
Символика на цветовете на мартеницата (cveti-terzieva.com)
Гергана Георгиева – уредник в отдел „Фондове“
доц. д-р Ваня Иванова
