ПРИМЕРЕН ПЛАН ЗА ДЕЙНОСТТА НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – МОНТАНА

ПРИМЕРЕН ПЛАН ЗА ДЕЙНОСТТА НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – МОНТАНА

(РИМ-МОНТАНА) ПРЕЗ 2023 ГОДИНА

През 2023 г. РИМ-Монтана ще работи съобразно новата дефиниция на ИКОМ[1] за същностните особености на музейната институция. Основните музейни дейности по издирване, съхраняване, публично популяризиране и научно изследване на исторически детерминирани културни процеси и явления чрез различните форми на тяхната материализация ще продължат да се извършват в съответствие с действащата нормативна база в сферата на Културно-историческото наследство (КИН) на национално и международно ниво.

След отпадането на мерките, предпоставящи социална изолация в условията на извънредна епидемична обстановка при COVID кризата, музеят се връща към обичайния си работен ритъм.

Действащата нормативна база задължава РИМ-Монтана да осъществява своята събирателска и фондова дейност според изискванията на Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове (ДВ, бр. 2/2010, изм. и доп.), както и Наредба № Н-2 от 12 януари 2012 г. за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи.  

В тази връзка, през 2023 г., в РИМ-Монтана ще функционират Комисия за извършаване на идентификация на движими културни ценности и Фондова комисия. Специализирана експертно-оценителна комисия ще бъде свиквана при необходимост.

През 2023 г. ще продължи извършването на идентификационни действия по искане на външни за музея институции и лица при спазване на постановеното в Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности (ДВ, бр. 57/2019, изм. и доп.)

През новата календарна година ще продължи провеждането на досегашната „по-рестриктивна“ политика във връзка с постъпването на нови музейни единици, а именно по-голяма селективност при окомплектоване на музейните колекции. На практика това означава:

• предварително изготвени ясни критерии за откупуване на артефакти и стриктното им спазване;
• неприемането на дарения, съдържащи неподходящи предмети;
• избягване придобиването на ординарни експонати в области, където други музеи разполагат с богати колекции.

В РИМ-Монтана се правят опити за следване на позитивния музеоложки опит след преориентирането от „енциклопедично към представително и интерпретативно колекциониране“[2].

Позитивни ефекти от преосмислената философия на колекциониране в съответствие с посочените по-горе критерии вече са налице. Могат да бъдат открити в прецизно водената документация и въведеният ред във фондохранилищата, който позволява по-бързото и лесно откриване на търсените артефакти. Задължително трябва да се отчете и личностният фактор – промяната става възможна след назначаването на нов фондохранител, който работи в продължение на повече от две години.

През предстоящата календарна година ще се запазят основните приоритети на събирателската работа, насочени към допълване на музейните колекции от:

• артефакти, емблематични за социалистическият период и постсоциалистическата действителност, наред с т.нар. „устна история”;
• дообогатяване колекциите от марки, юбилейни монети и медални емисии в отдел „Най-нова история“;
• евентуално провеждане на археологически разкопки в териториалния обхват на античната и средновековна крепост Castra ad Montanensium.

Безспорно бъдещите археологически разкопки на „Калето“, наред с останалите си позитиви (като научно-изследователски приноси и увеличаване на туристическия поток) ще спомогнат в значителна степен и за обогатяване на собствено музейните фондове.

През 2023 г. ще продължи попълването на различните видове картотеки с очакването да бъдат окомплектовани поселищна и предметна картотека в отделите „Археология“, „Етнография“, „Нова история“ и „Най-нова история“. В случая ще се разчита и на ученици, работещи по проекта „Ученически практики – 2“, финансиран по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“.

След месец април, уредниците в отдели трябва да започнат да работят със специализирания музеен софтуер, включващ и дигитализация на инвентираните музейни единици.

 Отдавна съществуващата полемика в специализираната музеоложка литература за  тематичния обхват на научно-изследователската дейност в музея не е получила своето окончателно разрешение като спорен въпрос и в РИМ-Монтана. Повечето уредници предпочитат „консервативния“ подход като концентрират своите научно-изследователски усилия само и единствено върху изучаването на отделни артефакти от музейните колекции в строго очертан тематичен диапазон, предпоставен от наличните, вече инвентирани предмети. Тук най-често използваният метод е дескриптивният, който (за съжаление) често остава и единствен. Традиционно, заедно с подробното физическа описание на съответната музейна единица (размери, тегло, цвят, материал, ниво на „запазеност“) се преразказват релевантни архивни документи или събрана на терен „устна  информация“. Не се полагат особени усилия за компарации от какъвто и да е тип или за обобщаващи заключения.

Същевременно, при фактическата реализация на своята научно-изследователска дейност, музейните специалисти имат възможност да избират напълно свободно тематичния обхват, използваните методи и съответни хронологически периоди, „с“  и „в“, които да работят.

Ограничения в подбора на теми при изготвяне на научни изследвания в РИМ-Монтана не са и няма да бъдат налагани. Само че избраните за прочуване въпроси трябва да бъдат съобразени с:

• финансовите възможности на музейната институция;
• публикуваната по темата научна литература;
• стриктно съобразяване със Закона за авторското право и сродните му права;
• ненарушаване правото на първа публикация, съобразно изискванията на чл. 153, ал. 4 от ЗКН;
• използването на чужди езици;
• налични специализации и реална квалификация на съответния уредник.

Специалистите от РИМ-Монтана публикуват своите научни разработки в регионални издания, в специализирана научна периодика с редакторска колегия и сборници, рецензирани от хабилитирани лица.

В депозираните си планове, уредниците в отдели са заявили, че ще работят върху следните теми:

Петя Аспарухова:

• Слънчеви часовници от Античността.

Десислава Димитрова:

• Дарителите в отдел „Етнография“ на РИМ-Монтана (2021 – 2023);
• Бабинден в село Долно Церовене, община Якимово (80-те години на ХХ век – първото десетилетие на XXI век).

Даниел Йорданов:

• Старопечатни богослужебни книги от колекцията на РИМ-Монтана – видово и тематично разнообразие;
• Османо-турски документи в ОФ и НСФ на отдел „История на България XV – XIX”- функции и произход.

Ценко Георгиев:

• Правораздаването в град Фердинанд (дн. Монтана) (1891 – 1944);
• Жертвите на комунистическия терор от региона на Монтана (1944 – 1945).

Мариус Георгиев:

• Читалищното дело в бившия Михайловградски окръг през социалистическата епоха.

Николай Пенков:

• Природата и творчеството на художника – въз основа на творби от фонда на ХГ „Кирил Петров“.

доц. д-р В. Иванова:

• За промяната на селищни имена в Третата българска държава;
• Музеят на Септемврийското въстание и възможните прочити на едно оспорвано културно – историческо наследство.

Подготвя се брой 3 на специализирания музеен вестник „Исторически бюлетин“, в който „музейни предмети ще продължат да разказват интересни истории“.

През календарната 2023 г. от страна на РИМ-Монтана са заявени два научни форума:

• 335 години от избухването на Чипровското въстание. Историографски аспекти.

Кръгла маса с участието на български изследователи на национално и регионално ниво.

• Септември 1923 – 100 години по-късно. Интердисциплинарна научна конференция с международно участие.

По традиция, РИМ-Монтана е сред съорганизаторите на националните научни конференции, представящи различни аспекти от историята на Северозападна България. Петата поредна е под надслов „Българският Северозапад: просвета и култура“.

Удачното развитие на научно-изследователската дейност предпоставя добрите резултати при останалите два основополагащи компонента в музейната дейност: експозиционна, научно-популяризаторска и образователна.

Нееднократно е подчертавано, че „музей без експозиция“ не е пълноценно функциониращ музей. Оттам и голямото внимание, което се отделя на експозиционния дизайн.

За съжаление, вече трета година, не се стига до планираното още през 2019 г. „узаконяване“ на временните изложби в т.нар. „Михайлова къща“ чрез изготвянето на необходимата документация за превръщането им в постоянна музейна експозиция съобразно постановеното в Наредба № Н-4 от 8 октомври 2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности.  От лятото на 2022 по тематико-експозиционния план се работи, така че през 2023 г. РИМ-Монтана най-после би следвало да има една постоянна експозиция.

Трудно е да се предвиди дали през 2023 г. бюджетът на РИМ-Монтана ще позволи закупуването на временни изложби от други музеи и дали в чисто логистичен план ще бъде възможна практическата им реализация. В този случай е логично да се разчита на разменни гостувания и собствени колекции.

От работещите в ХГ „Кирил Петров” са заявени следните изложби:

• Изложба „Зимен пейзаж“ с творби от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (януари);
• Изложба „Новопостъпили творби през 2022 г. във фонда на ХГ „Кирил Петров“ (януари – февруари);
• Образът на Васил Левски в творби на български художници. Из фондовете на РИМ – Монтана (февруари – март);
• Изложба „Приложни изкуства“ с творби от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (март);
• Изложба „Избрани творби от пленерите по живопис, организирани в град Монтана през 2001 г. и 2002 г.“ (април);
• Изложба „Скулптура, плакет и малка пластика“ с творби от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (май);
• Изложба „Съвременна рисувана керамика от пленерите по живопис, организирани от община Монтана“ (май – юни);
• Изложба „Съвременна българска живопис от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (юни – юли);
• Изложба „Избрани творби от биенале „Тенец“ (юли – август);
• „Дърворезба, дървопластика и скулптура от дърво“ (август – септември);
• Национална изложба Биенале „Тенец“ (октомври);
• „Акварелна живопис“ – изложба с творби от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (ноември);
• „Зимата в творбите на художници, съхранявани във фондовете на ХГ „Кирил Петров“ (декември);

Остават примерните заглавия на нереализирани временни изложби през 2022 г. в Експозиционната зала на ул. „Граф Игнатиев” № 3:

• „За отчитането на времето през вековете“ – временна изложба от различни видове часовници;
• „Ало кой е там?“ – временна изложба на телефонни апарати, вкл. мобилни;
• Регионалният периодичен печат в гр. Фердинанд, Михайловград и Монтана – съвместно с РБ „Гео Милев“;
• „Филателия – що е то?“;
• „Сечива от бита на баба и дядо“ – с експонати от фонда на РИМ-Монтана;
• „От скрина на баба“ – с експонати от фонда на РИМ-Монтана;
• „Военни ордени и медали в НРБ“ – експонати от фонда на РИМ-Монтана и частни колекции.

През 2023 г. ще продължи събирането на материали за изготвянето на мобилната гостуваща изложба  „Международните празници на духовите оркестри „Дико Илиев” в град Монтана и културната история на България”.

Научно-популяризаторската и образователна дейност на РИМ-Монтана през 2022 г. би следвало да бъде разширена като тематичен обхват и типове музейни публики.

След отпадането на противоепидемичните мерки, не съществуват пречки за фактическата реализация на образователната музейна програма в няколко модула „Забавлявам се и уча в музея”, предназначена за ученици от V клас.

Относно приноса на РИМ-Монтана във връзка с националния или традиционния празничен календар:

• По повод 19 февруари ще бъде подредена тематична изложба в ХГ „Кирил Петров“.
• „Баба Марта през погледа на децата“ – предвидени интервюта с ученици от I до V клас с предварително подготвени въпроси.
• Изработване на мартенички като подарък за настанените в КЗСУ „Св. Мина“ – гр. Монтана.
• На 19 февруари, 3 март и 18 юли РИМ-Монтана се включва в традиционното поднасяне на венци и цветя пред съответните монументи – Военният паметник и  Паметникът на Васил Левски и загиналите за свободата в Българския Северозапад.
• Великден и неговата символика в православната традиция – кратка публикация на специализирания музеен сайт.
• На националните празници 1 май, 6 май, 24 май, 6 и 22 септември музейните експозиции ще работят със своето традиционно работно време.
• По случай 110-та годишнина от края на Балканските войни, РИМ-Монтана е подготвил преиздание на книгата на Ставри Попов „Самозащитата на селото Чипоровци от сръбско-румънското нашествие през 1913 год. Из дневните бележки на Ставри Попов“. Преизданието е предшествано от подробен предговор и съпроводено с подходящ снимков материал в пряка връзка с темата.
• За честването на Коледа и Нова година – организиране на работилнички с работни заглавия „Украсата в моя дом“ и „Сурва, сурва весела година“.

През 2023 г. РИМ-Монтана продължава своето членство в специализирани организации с пряко отношение към спецификите на цялостната музейна дейност. Това са Сдружение на българските музеи и 100 национални туристически обекта. Проучва се възможността за институционално членство в ИКОМ.

Предложеният План за дейността на музея през 2023 г. е примерен и ще претърпи различни промени през визираната календарна година.

Изготвила: /п/

/доц. д-р В. Иванова/

---

[1] ИКОМ (International Council of Museums) – Международен съвет на музеите

[2] Представителното колекциониране предполага попълване на музейните колекции с т.нар. „типови предмети“ (обекти, репрезентиращи по-голяма група от предметите, към които принадлежат).

При т.нар. „интерпретативно колекциониране“, типично най-вече за историческите музеи, се търсят предмети, които „разказват“ истории.