(РИМ-МОНТАНА) ПРЕЗ 2024 ГОДИНА
През 2024 г. цялостната дейност на РИМ-Монтана ще бъде съобразена с приетата през 2022 г. дефиниция на ИКОМ[1] за същностните особености на музейната институция. Основните музейни дейности по издирване, съхраняване, публично популяризиране и научно изследване на исторически детерминирани културни процеси и явления чрез различните форми на тяхната материализация ще продължат да се извършват в съответствие с действащата нормативна база в сферата на Културно-историческото наследство (КИН) на национално и международно ниво.
Действащата нормативна база задължава РИМ-Монтана да осъществява своята събирателска и фондова дейност според изискванията на Наредба № Н-6 от 11 декември 2009 г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове (ДВ, бр. 2/2010, изм. и доп.), както и Наредба № Н-2 от 12 януари 2012 г. за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи.
В тази връзка, през 2024 г., в РИМ-Монтана ще функционират Комисия за извършаване на идентификация на движими културни ценности и Фондова комисия. Специализираната експертно-оценителна комисия ще бъде свиквана при необходимост.
През 2024 г. ще продължи извършването на идентификационни действия по искане на външни за музея институции и лица при спазване на постановеното в Наредба № 3 от 10 юли 2019 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния публичен регистър на недвижимите културни ценности (ДВ, бр. 57/2019, изм. и доп.)
През новата календарна година ще се провежда досегашната „по-рестриктивна“ политика във връзка с постъпването на нови музейни единици, а именно по-голяма селективност при окомплектоване на музейните колекции. На практика това означава:
- предварително изготвени ясни критерии за откупуване на артефакти и стриктното им спазване;
- неприемането на дарения, съдържащи неподходящи предмети;
- избягване придобиването на ординарни експонати в области, където други музеи разполагат с богати колекции.
В РИМ-Монтана се правят опити за следване на позитивния музеоложки опит след преориентирането от „енциклопедично към представително и интерпретативно колекциониране“[2].
Позитивни ефекти от преосмислената философия на колекциониране в съответствие с посочените по-горе критерии вече са налице. Могат да бъдат открити в по-стриктно водената документация и въведеният ред във фондохранилищата, който позволява по-бързото и лесно откриване на търсените артефакти. Задължително трябва да се отчете и личностният фактор – промяната става възможна след назначаването на нов фондохранител през 2019 г.
През предстоящата календарна година ще се запазят основните приоритети на събирателската работа, насочени към допълване на музейните колекции от:
- артефакти, емблематични за социалистическият период и постсоциалистическата действителност, наред с т.нар. „устна история”;
- дообогатяване колекциите от марки, юбилейни монети и медални емисии в отдел „Най-нова история“;
- евентуално провеждане на археологически разкопки в териториалния обхват на античната и средновековна крепост Castra ad Montanensium.
Безспорно бъдещите археологически разкопки на „Калето“, наред с останалите си позитиви (като научно-изследователски приноси и увеличаване на туристическия поток) ще спомогнат в значителна степен и за обогатяване на собствено музейните фондове.
Ежемесечните обходи във връзка с опазването на археологическата културна ценност от национално значение ще трябва да се извършват и през настоящата 2024 г.
През въпросната календарна година 2024 г. ще продължи попълването на различните видове картотеки с очакването да бъдат окомплектовани поселищна и предметна (или по-соро предметно-тематична) картотеки в отделите „Археология“, „Етнография“, „Нова история“ и „Най-нова история.
Крайно време е уредниците в отдели да започнат да работят със специализирания музеен софтуер, включващ и дигитализация на инвентираните музейни единици.
Отдавна съществуващата полемика в специализираната музеоложка литература за тематичния обхват на научно-изследователската дейност в музея не е получила своето окончателно разрешение като спорен въпрос и в РИМ-Монтана. Повечето уредници предпочитат „консервативния“ подход като концентрират своите научно-изследователски усилия само и единствено върху изучаването на отделни артефакти от музейните колекции в строго очертан тематичен диапазон, предпоставен от наличните, вече инвентирани предмети. Тук най-често използваният метод е дескриптивният, който (за съжаление) често остава и единствен. Не се полагат особени усилия за компарации от какъвто и да е тип или за обобщаващи заключения.
Същевременно, при фактическата реализация на своята научно-изследователска дейност, музейните специалисти имат възможност да избират напълно свободно тематичния обхват, използваните методи и съответни хронологически периоди, „с“ и „в“, които да работят.
Ограничения в подбора на теми при изготвяне на научни изследвания в РИМ-Монтана не са и няма да бъдат налагани. Само че избраните за прочуване въпроси трябва да бъдат съобразени с:
- финансовите възможности на музейната институция;
- публикуваната по темата научна литература;
- стриктно съобразяване със Закона за авторското право и сродните му права;
- ненарушаване правото на първа публикация, съобразно изискванията на чл. 153, ал. 4 от ЗКН;
- използването на чужди езици;
- налични специализации и реална квалификация на съответния уредник.
Специалистите от РИМ-Монтана публикуват своите научни разработки в регионални издания, в специализирана научна периодика с редакторска колегия и сборници, рецензирани от хабилитирани лица.
В депозираните си планове, уредниците в отдели са заявили, че ще работят върху следните теми:
Петя Аспарухова:
- Коланни апликации от Средновековието във фонда на отдел „Археология“ при РИМ-Монтана;
- Култова масичка, открита в Багачина – цялостно и пълно изследване на музейния артефакт;
- Антични лампи от фонда на РИМ-Монтана;
- Изготвяне на проект за археологически обходи в териториалния обхват на област Монтана.
Гергана Георгиева:
- Пособия и материали, използвани от жените за разкрасяване в края на XIX и първата половина на ХХ век.;
- За осветлението през XIX век – газена лампа от фонда на РИМ-Монтана
Даниел Йорданов:
- Османо-турски документи в ОФ и НСФ на отдел „История на България XV – XIX”- видово разнообразие, характеристика и съдържание;
- Здравеопазването в гр. Фердинанд (дн. Монтана) от 1878 г. до 1944 г.
- Развитие на съдопроизводството в някогашния град Фердинанд (1878 – 1943).
Мариус Георгиев:
- Пограничните събори в Северозападна България в контекста на двустранните българо-югославски и българо-сръбски отношения (1957 – 2007).
Николай Пенков:
- Природата и творчеството на художника – въз основа на творби от фонда на ХГ „Кирил Петров“.
доц. д-р В. Иванова:
- Музеят на Септемврийското въстание и последващите модификации на едно оспорвано културно-историческо наследство в периода на т.нар. „български преход“.
- За промяната на селищни имена в монархическа България.
Ще бъде изготвен, пореден четвърти брой на специализирания музеен вестник „Исторически бюлетин“, в който „музейни предмети ще продължат да разказват интересни истории“.
По традиция, РИМ-Монтана е сред съорганизаторите на ежегодните национални научни конференции, представящи различни аспекти от историята на Северозападна България, организирани от местния филиал на Института по балканистика с център по тракология при БАН.
Удачното развитие на научно-изследователската дейност предпоставя добрите резултати при останалите два основополагащи компонента в музейната дейност: експозиционна, научно-популяризаторска и образователна.
Нееднократно е подчертавано, че „музей без експозиция“ не е пълноценно функциониращ музей. Оттам и голямото внимание, което се отделя на експозиционния дизайн.
Четвърта поредна година, не се стига до планираното още през 2019 г. „узаконяване“ на временните изложби в т.нар. „Михайлова къща“ чрез изготвянето на необходимата документация за превръщането им в постоянна музейна експозиция съобразно постановеното в Наредба № Н-4 от 8 октомври 2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности. През 2024 г. РИМ-Монтана най-после би следвало да има една постоянна експозиция.
Трудно е да се предвиди дали през 2024 г. бюджетът на РИМ-Монтана ще позволи закупуването на временни изложби от други музеи и дали в чисто логистичен план ще бъде възможна практическата им реализация. В този случай е логично да се разчита на разменни гостувания и собствени колекции.
От работещите в ХГ „Кирил Петров” са заявени следните изложби:
- Изложба „Живопис“ с картини от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (януари);
- Изложба „Новопостъпили творби през 2023 г. във фонда на ХГ „Кирил Петров“ – наградени, откупени дарени“ (февруари);
- Изложба живопис – „Натюрморт“ с картини от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (март);
- Изложба „Скулптура и малка пластика“ с творби от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (април);
- Изложба „Рисувана керамика“ с избрани творби от пленерите по живопис, организирани в град Монтана през 2001 г. и 2002 г.“ (май);
- Изложба „Графика“ от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (май);
- Изложба „Живопис“ на Стефан Кирков (юни);
- Изложба „Живопис“ на Стефан Димитров (юли);
- Изложба „Портретът в живописта“ с картини от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (август);
- Изложба „Живопис“ на Ма Бисеркова от гр. Перник (септември);
- „Есента в творбите на различни художници“ – избрани творби от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (октомври);
- „Фигурална живопис“ – картини от фонда на галерията; (ноември);
- „Акварелна живопис“ – изложба с творби от фонда на ХГ „Кирил Петров“ (ноември);
- „Абстрактна (нефигурална) живопис – изложба с творби от фонда на галерията (декември).
Предстои поставянето на новозакупените тематични колекции от сувенирни монети – медални емисии в Експозиционната зала на ул. „Граф Игнатиев“ 3.
Остават примерните заглавия на част нереализирани временни изложби през 2023 г. в Експозиционната зала на ул. „Граф Игнатиев” № 3, добавени са и нови:
- „За отчитането на времето през вековете“ – временна изложба от различни видове часовници;
- „Ало кой е там?“ – временна изложба на телефонни апарати, вкл. мобилни;
- Регионалният периодичен печат в гр. Фердинанд, Михайловград и Монтана – съвместно с РБ „Гео Милев“;
- „Филателия – що е то?“ – временна изложба, включително в дигитален формат, на пощенски марки и първодневни пощенски пликове;
- „От скрина на баба“ – с експонати от фонда на РИМ-Монтана;
- „Юбилеи и подаръци“ – сувенири и други подаръци, получени от МСВ по различни поводи.
През 2023 г. ще продължи събирането на материали за изготвянето на мобилната гостуваща изложба „Международните празници на духовите оркестри „Дико Илиев” в град Монтана и културната история на България”.
Научно-популяризаторската и образователна дейност на РИМ-Монтана през 2024 г. би следвало да бъде разширена като тематичен обхват и типове музейни публики.
Вече не съществуват административни пречки за фактическата реализация на образователната музейна програма в няколко модула „Забавлявам се и уча в музея”, предназначена за ученици от V клас.
Относно приноса на РИМ-Монтана във връзка с националния или традиционния празничен календар:
- Музейна работилница за изработване на мартеници, запознаване с тяхната символика и териториално разпространение;
- На 19 февруари, 3 март и 18 юли РИМ-Монтана се включва в традиционното поднасяне на венци и цветя пред съответните монументи – Военният паметник и Паметникът на Васил Левски и загиналите за свободата в Българския Северозапад.
- Великден и неговата символика – ателие за боядисване на яйца и запознаване на участниците в него с традиционни обредни практики, свързани с един от най-големите християнски празници.
- „Уча се да пиша красиво“ – по случай 24 май, ученици от I до IV клас попълвaт страници от стари тетрадки по краснопис.
- „Музея, който искам да посетя“ – деца от IV група в детската градина, рисуват в Експозиционната зала на РИМ-Монтана.
- На националните празници 1 май, 6 май, 24 май, 6 и 22 септември музейните експозиции ще работят със своето традиционно работно време.
През 2024 г. РИМ-Монтана продължава своето членство в специализирани организации с пряко отношение към спецификите на цялостната музейна дейност. Това са Сдружение на българските музеи и 100 национални туристически обекта. При техническа възможност ще се задвижат процедурите за институционално членство в ИКОМ.
Предложеният План за дейността на музея през 2024 г. е примерен и ще претърпи различни промени през визираната календарна година.
Изготвила: /п/
/доц. д-р В. Иванова/
[1] ИКОМ (International Council of Museums) – Международен съвет на музеите
[2] Представителното колекциониране предполага попълване на музейните колекции с т.нар. „типови предмети“ (обекти, репрезентиращи по-голяма група от предметите, към които принадлежат).
При т.нар. „интерпретативно колекциониране“, типично най-вече за историческите музеи, се търсят предмети, които „разказват“ истории.
