Всяка година, на 15 август, по утвърдена традиция, БПЦ отбелязва Успение Богородично, или т.нар. „Голяма Богородица“. Значимият християнски празник е предшестван двуседмичен пост.

Пресвета Богородица, наричана според християнската традиция Мария, е майка на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф. Известна е с различни прозвища като Дева Мария, Светата Майка, Мадона и други. Тя е най-почитаната светица в православието и католицизма. Родена е през I в. пр. Хр. в Назарет (град в Израел).

В Новия завет не се казва нищо за детството на Пресвета Богородица, а в евангелската хронология тя се появява за първи път във връзка с т. нар. непорочно зачатие. Евангелист Матей пише по този повод следното: „след сгодяване на майка Му Мария за Йосиф, преди още да се бяха събрали, оказа се, че тя е непразна Светия Дух“ (Мат. 1:18). Пак по повод ,,непорочното зачатие“ Евангелист Лука добавя, че на Мария се явил архангел Гавраил, който ѝ съобщил ,,благата вест“ (откъдето идва и името на празника Благовещение), че е избрана Бога да роди Неговия Син (Лук. 1:26-38).

Според новозаветния разказ, дърводелецът Йосиф отначало искал да напусне бъдещата си съпруга, но като получил откровение свише за това, че детето им е Божият Син останал с нея до края на живота си. По-нататък Богородица се споменава във връзка със събитията около раждането на Иисус в град Витлеем , бягството Му в Египет и завръщането оттам (Мат. 2 гл.). При следващите събития живота на Христос Света Богородица не се споменава често, но тя, поне частично, е съпътствала Христос по време на неговата дейност (при Сватбата в Кана Галилейска, например, според Йоан: 2-1:11). Пресвета Богородица се появява отново в края на евангелския разказ, по време на разпъването на Иисус (Йоан 19:25).

Различни предания, извън Новия завет, съдържат и други биографични данни за Богородица. Едно предание, например гласи, че Дева Мария била дъщеря на двама благочестиви юдеи, Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги дарил с дъщеря. Благодарни за това Божие дело Йоаким и Анна дали обет да посветят детето си на Господ и когато Мария навършила три години, те я отвели в Йерусалимския храм.

Дева Мария останала да живее в храма, където усърдно се възпитавала, трудела и обучавала. Когато Пречистата Дева станала пълнолетна трябвало, като всяка девица храма, да се завърне в светския живи да се омъжи. Свещениците поискали и тя да постъпи по същия начин. Мария обаче пожелала да продължи посветеността си на Бога и да не встъпва в брак. Тогава, по Божие внушение, тя била сгодена за Йосиф Обручник, роднина на нейните родители. Йосиф станал покровител на Мария и уважил докрай обета й пред Бога.

След кръстната смърт на Христос и Неговото Възкресение, Света Богородица останала в Йерусалим, като за нея се грижел любимият ученик на Иисус – Св. Йоан Богослов (Йоан 18:27). Светата Майка умира на преклонна възраст с лека смърт (,,успение“), с което Бог дарявал най-верните си слуги.

Друго предание гласи, че по време на успението край смъртния одър на Пресвета Богородица присъствали всички останали живи към онзи момент апостоли, като единствено апостол Тома закъснял с три дни. Когато той поискал да се преклони пред тялото ѝ се установило, че в пещерата в Йерусалим, където Богородица била погребана, останала само погребалната ѝ плащаница.

След това апостолите седнали на трапеза в нейна памет. Ставайки, след това трапезата те чули ангелско пеене и видели в облаците пречистата Божия майка, обкръжена ангели, която им казвала: „Радвайте се, защото ще съм с вас през всичките дни“.

Даниел Йорданов,

уредник в отдел „История на България XV – XIX век“

Категории: Новини

0 Коментара

Вашият коментар

Avatar placeholder

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.