доц. д-р Ваня Иванова

ЛИЧНИ ДАННИ

Ваня Иванова Георгиева

тел. 0886 63 06 78;

e-mail: vanya_ivanova75@abv.bg; vanya_ivanova@uni-plovdiv.bg

ТРУДОВ СТАЖ (дати, месторабота, заемана длъжност)

от 02.04.2018 г.

Регионален исторически музей – Монтана, ул. „Цар Борис III” № 2, 3400 Монтана

Директор

Доцент по специалността История и археология (Удостоверение № 001726, издадено на 21.01.2022 г. от българска академия на науките – Институт по балканистика с Център по тракология)

Организация и ръководство  на цялостната дейност на музея в рамките, определени от съответните нормативи актове (на национално, общинско или международно ниво).

от 01.03.2023 г.

Доцент

ПУ, филиал „Л. Каравелов” – Кърджали, бул. „Беломорски” № 26, гр. Кърджали 6600

от 13.01.2009 г.

ПУ, филиал „Л. Каравелов” – Кърджали, бул. „Беломорски” № 26, гр. Кърджали 6600

Главен асистент

  • Водене на лекционни курсове и упражнения:

Увод в историческото познание – лекционен курс;

История на балканските народи – лекции и упражнения;

Съвременна (най-нова) обща история – лекции и упражнения;

Музейно дело – лекционен курс;

История на България 1878 – 1944 г. – упражнения;

Странознание (на Обединено кралство Великобритания и на САЩ) – лекционни курсове.

  • Участие в научни форуми с доклади и презентации;
  • Публикации в специализирани научни издания на български, английски и румънски език;
  • Научно ръководство на студенти (проекти по ОП „Развитие на човешките ресурси” и ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”);
  • Ръководство на дипломанти;
  • Изготвяне рецензии на дипломни работи;
  • Участие в процеса на акредитация на специалности във Филиала (ОКС „бакалавър”).

15.10. 2009 г. – 13.01.2008 г.

Асистент

Водене на лекционни курсове и упражнения

21.08.2006  г. – 15.10.2008 г.

Регионален исторически музей – Монтана, ул. „Цар Борис III“ № 2, 3400 Монтана

Уредник в отдел „Нова история”

  • Събирателска дейност;
  • Фондова работа (инвентиране на артефакти, изготвяне на фишове за картотеки, участие в комисии за инвентаризация);
  • Научно-изследователска дейност (изготвяне на научни паспорти, участие в научни форуми и публикации в научни издания);
  • Експозиционна работа (участие в подготовката и подреждането на временни изложби, даване на дежурства като екскурзовод в музейните експозиции);
  • Популяризаторска дейност (сътрудничество с учители и краеведи, радио интервюта);
  • Участие в Оценителната комисия на музея;
  • Участие в реализацията и изготвянето на проекти.

26.08.2003 г. – 18.08.2006 г.

Исторически музей – Чипровци, ул. „Витоша” 2, гр. Чипровци 3460, обл. Монтана

Уредник (26.08.2003 – 03.11.2003); Екскурзовод (03.11.2003 – 01.07.2005); Уредник на отдел  „Нова и най-нова история” (01.07.2005 – 18.08.2006)

  • Събирателска дейност;
  • Фондова работа (инвентиране на артефакти);
  • Научно-изследователска дейност (участие в научни форуми и публикации в научни издания);
  • Експозиционна работа (участие в подготовката и подреждането на временни изложби; даване на дежурства като екскурзовод в музейните експозиции);
  • Популяризаторска дейност (сътрудничество с учители и краеведи, телевизионни интервюта; участие в подготовката на научни форуми.

01.09.1999 г. – 31.03.2000 г.

17 СОУ „Дамян Груев” – гр. София, ж.к. „Западен парк”, ул. Суходолска” 132

Учител по английски език

ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ (дати, учебно заведение, придобита образователна степен и специалност)

31.03.2000 г. – 30.09.2003 г.

СУ „Св. Климент Охридски”, Исторически факултет, катедра „История на Византия и балканските народи”, докторант редовно обучение;

ОНС „доктор” (21.04.2005) – Нова и най-нова обща история;

Защитена дисертация на тема „Югославизмът в Югославия (1945 – 1974).

01.10.1994 г.  – 31.07.1999 г.

ПУ „Паисий Хилендарски” – студент редовно обучение, специалност „Български език и история“;

ОКС „магистър” по „Български език и по история“, Специалист по български език и литература и по история и преподавател по български език и по история в средно общообразователно училище.

15.09.1989 г. – 01.06.1999 г.

Гимназия с преподаване на чужди езици – гр. Монтана, профил „английски език”.

УЧАСТИЕ В КВАЛИФИКАЦИОННИ КУРСОВЕ И ОБУЧЕНИЯ

февруари – март 2022 г.

Обучителен онлайн семинар по проект „Представяне и интерпретиране на живите наследства в музеите“, организиран от Регионален Център на ЮНЕСКО – София.

17 – 18 март 2022 г.

Обучение на общински служители по Модул № 3 „Опазване на културно-историческото наследство и развитие на туризма“, реализирано в гр. Вършец, в рамките на проект № BG05SFOP001-2.015-0001 „Повишаване на знанията, уменията и квалификацията на общинските служители“, финансиран по ОП „Добро управление“, съфинансирана от ЕС чрез ЕСФ, организирано от НСОРБ – ДЗЗД „Обединени обучения България“.

27 май 2021 г.

Обучение на тема „Трудови правоотношения – 2021“, с водещи обучението адв. Радостина Хаджиева и адв. Михаела Димитрова; организирано от фирма „Master Event”.

01. 04 – 17.05.2021 г.

Курс за повишаване на квалификацията на служителите на РИМ-Монтана – „Непознатите Балкани“, разработен по проект „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство“ БГ; организиран и проведен от Институт по балканистика с Център по тракология при БАН.

22 – 24 април 2018 г.

„Култура и културно наследство за развитие“ – тематично обучение по проект „Активни общности: изграждане и капацитет за промяна“, организирано от платформа АГОРА и финансирано от фондация „Америка за България“.

01 – 28 ноември 2016 г.

„Основи на онлайн маркетинга” – on-line обучение по 23 модула, обхващащи реклама в мрежата за търсене, реклама в дисплейната мрежа, социални мрежи, електронна търговия, уеб анализ, е-mail маркетинг и други. Организирано от оn-line платформа „Дигитален гараж” на Google, одобрена от Бюрото за интерактивна реклама – Европа (IAB – Europe).

14 – 16.09.2016 г.

Курс за допълнителна квалификация „Практическо разработване на проектни идеи и работа с проектна документация”, финансиран по програма „Erasmus + “ (налични обучени материали, но неполучени сертификати от участниците), организиран и проведен от IDA (International Development Alliance) – гр. София.

15.02.2015 г. – 26.05.2015 г.

Mentored Open Online Course “Managing the Arts: Marketing for Cultural Organizations” (as a supporter), organized by Leuphana Digital School in Cooperation with Goethe Institut.

17 – 30 .11. 2014 г.

Дистанционен курс „Планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на цялостни интеграционни политики, организиран от Мрежа за местна ефективна ромска интеграция (МЕРИ).

04  – 13.09.2006  г.

9th International Summer School of Democracy “Nationalism and Democracy”, Organized by Center for the Study of Democracy and Anglo-Serbian Society – Belgrade

ПОЛЗВАНИ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ:

  • АНГЛИЙСКИ: ЧЕТЕНЕ: С1; ПИСАНЕ: С1; РАЗГОВОР: В2.
  • СРЪБСКИ: ЧЕТЕНЕ: С1; ПИСАНЕ: С1; РАЗГОВОР: А2.
  • РУСКИ: ЧЕТЕНЕ: С1; ПИСАНЕ: С1; РАЗГОВОР: А2.
  • НЕМСКИ: ЧЕТЕНЕ: В1; ПИСАНЕ: А2; РАЗГОВОР: А1.

ТЕХНИЧЕСКИ УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНЦИИ:

  • MS Word, MS Excel, MS Power Point;
  • Работа с PDF и Fine Reader;
  • Работа с копирна техника (скенер, копирна машина)

СОЦИАЛНИ УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНЦИИ: Работа в интеркултурно обкръжение като преподавател и изследовател в сферата на историческата наука.

ОРГАНИЗАЦИОННИ УМЕНИЯ И КОМПЕТЕНЦИИ: Координиране и администриране на хора и проекти като:

  • Директор на РИМ-Монтана;
  • Секретар на катедра „Хуманитарни и стопански науки” в ПУ, филиал Кърджали;
  • Координатор по програма „ERASMUS +” за ПУ, филиал Кърджали;
  • Координатор на специалност „Български език и английски език” в ПУ – филиал Кърджали.

СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС: КАТЕГОРИЯ В.

ЧЛЕНСТВО В НАУЧНИ ОРГАНИЗАЦИИ: Съюз на учените в България – клон Кърджали.

СФЕРИ НА НАУЧНИ ИНТЕРЕСИ: Музеология, Историография, История на балканските народи, Нации и национализъм.

НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ:

Статии, студии, монографии:

  • Военни паметници като „места на памет“ в град Монтана (1940 – 1995). В: Непознатият Северозапад. Четвърта регионална краеведска конференция. Монтана, 2 ноември 2022 г. Регионална библиотека „Гео Милев“. Монтана, 2023. Издателство „Полимона“, с. 187 – 264; ISBN 978-619-7190-93-9.
  • „Музей на Септемврийското въстание 1923 година“ в град Михайловград (1953 – 1963). За една вече несъществуваща музейна реалност, пречупена през ползите от историята и вредите от идеологизацията на историческото знание в НРБ. В: Ползата от историята. От Античността до наши дни. Сборник с доклади от международната научна конференция „Ползата от историята“ (от Античността до наши дни)“, посветена на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски и 260-годишнината от написването на „История славянобългарска“. Том II. Възраждане и модерност. Пловдив, 2022. Пловдивско университетско издателство, с. 348 – 374; ISBN 978-619-7663-45-7.
  • Събитията от Септември 1923 година по страниците на вестник „Зора“ (16 септември 1923 – 1 октомври 1923). В: Сборник с доклади от национална научна конференция с международно участие на тема „Образование, наука, общество“, 3-4 ноември 2022 г., град Смолян (онлайн). Конференцията е посветена на 60-годишнината от създаването на Учителския институт в град Смолян и 25 години от преобразуването му във Филиал на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив, с. 453 – 488; ISВN 978-619-7663-43-3 (Оnline).
  • Град Фердинанд (дн. Монтана) и събитията от „Септември 1923“ – историографски интерпретации и „опредметена“ юбилейно-празнична история – преди и след 1990 г. В: Българският Северозапад: минало и съвременност. Съставителство и научна редакция  чл. кор. проф. дин Александър Костов. С., 2022. ИК „Тендрил“, с. 281 – 313; ISBN 978-619-92218-1-5.
  • Музеят на Югославия и югославската идея – основни тематични акценти и предпочитани експозиционни модели (2011 – 2021). Кратки бележки. В: Съюз на учените в България – Смолян. Научни трудове. Том III, Част 1. Пленарни доклади. Хуманитарни науки. Издателство: Съюз на учените в България. Смолян, 2022, с. 108-117; ISSN 1314-9490 (Online).
  • За някои основни аспекти в отношението на местната общественост към ‚старините“ в някогашния град Фердинанд (1891 – 1939). В: Монтана през погледа на Балкана и ласката на Огоста. Сборник доклади от Трета регионална краеведска конференция, посветена на 130-годишнината от повторното обявяване на градски статут  на Монтана, Регионална библиотека „Гео Милев“, Монтана, 2022, с. 9-34; ISBN 978-619-7190-89-2.
  • „Музей на Септемврийското въстание 1923“ в град Михайловград – идеологически парадигми и фактическа музейна дейност (1953 – 1973). В: Монтана. Един модерен град на 130 години. Сборник статии. С., 2021, с. 95 – 146; ISBN 978-619-91-496-6-9.
  • Град Фердинанд и неговите съобщения според антропогеографското проучване на Стоян Марков , публикувано през 1944 г. – конкретни факти и методологически парадигми. В: Българският Северозапад: транспорт, комуникации и хора (от древността до наши дни). ИК „Тендрил“. С., 2020, с. 171 – 190; ISBN 978-619-91-496-2-1.
  • Три лева нацяло – още веднъж за една банкнота с нетипична номинална стойност (във функцията ú на музеен артефакт) и паричната реформа от 1952 г. /в съавторство с М. Илиянов/. В: Пловдивски исторически форум, № 3, 2019, с. 56 – 69; ISSN 2535-0951 (Online).
  • Масовата промяна на селищни имена в бившия Мастанлийски окръг на царство България – нежелано имперско наследство и официална държавна политика (1925 – 1934). В: Империи и имперско наследство на Балканите. Сборник в чест на 70-годишнина на проф. дин Людмил Спасов. Том II. Ново време и съвремие. Пловдивско университетско издателство. Пловдив, 2019, с. 249 – 268;  ISBN 978-954-8536-33-2.
  • Временните изложби на РИМ-Монтана: теоретични концепции, практически реализации, фактически проблеми (2014 – 2019) /в съавторство с Петя Аспарухова/. В: Национална среща „Добри практики: съвременни форми за представяне и популяризиране на културно наследство. Предимства и недостатъци на музейните експозиции“ 2-4 2019 г. РИМ-Бургас, община Бургас, МК. Бургас, 2019, с. 239 – 253; без ISBN.
  • Писането на диалект в началото на ХХI век в национален, балкански и общоевропейски контекст. Между забавното и носталгичното. Във: Втора регионална краеведска конференция „Литературата на невероятния Северозапад“, 24 октомври 2019 г. Издава Регионална библиотека „Гео Милев“ – град Монтана. Монтана, 2019, с. 143 – 164; ISBN 978-619-7190–69-4.
  • Промяната на селищните имена в община Кърджали и официалната държавна политика (1925 – 1934). В: Национална научна конференция с международно участие „Наука и общество“ 2019“, 2-3 октомври 2019 г. Научни трудове. Том VII. Съюз на учените в България, клон Кърджали. Община Кърджали. РКР Принт. Кърджали 2019, с. 297 – 304; ISSN 1314-3425 (на CD).
  • За преименуването на селища в бившия Мастанлийски окръг в контекста на официалната държавна политика (1925 – 1934). В: Кърджали на историческата карта. Балкански форум за мир – Кърджали. ЕКС-ПРЕС. Габрово, 2019, с. 320 – 348;  ISBN 978-954-490-653-5.
  • За някои трудности, които срещат регионалните музеи при приложението на Закона на културното наследство (по примера на РИМ-Монтана). В: Сборник с доклади от международна научна конференция на тема Право и културни ценности. Организирана от Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Института за държавата и правото при БАН. Пловдив 16.11.2018 г. Българска академия на науките. Институт за държавата и правото. С., 2019, с. 523 –  550; ISBN 978-954-9583-37-3.
  • Регионален исторически музей – Монтана и опазването на културното наследство в Българския Северозапад: факти, тенденции, интерпретации. В: Българският Северозапад в Европа – история и култура. ИК „Тендрил“. С., 2019, с. 159 – 175; ISBN 978-954-92809-8-2
  • Чипровският килим и неговото включване в представителната листа на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство. Пътят дотам … И сега накъде? В: Българският Северозапад в Европа – история и култура. ИК „Тендрил“. С., 2019, с. 139 – 157; ISBN 978-954-92809-8-2.
  • Официална просветна политика и патриотично възпитание в царство България – идейни концепции, практически реализации и техни конкретни проекции в Кърджалийското българско училище „Отец Паисий“ (1934 – 1939). В: Археологически хоризонти. Сборник в чест на 70-годишнината на доц. д-р Иван Джамбов. Унив. Издателство „Паисий Хилендарски“. Пловдив, 2018, с. 362 – 373; ISBN 978-619-202-392-8.
  • За един малко известен демонологичен персонаж „бробняча“ (по теренни материали от град Чипровци). В: Историческо бъдеще 1-2/2017, с. 117 – 150; ISSN 1311-0144.
  • “Socialismus bulgar” – modele fundamentale de interpretare în spaţiul academic bulgar și “museul absent” al totalitarismului bulgar. In: După 25 de ani. Evaluări și reevaluări storiografice privind comunismul. Institut de Investigare a Crimelor Comunismului și Memoria Exilului Romănesc. Memorialul Rezistenţei Anticomuniste Ţara Făgărașului”. Volum coordinat de Cosmin Budeancă, Florentin Olteanu. Polirom, 2017, p. 388 – 404; ISBN (print) 978-973-46-5925-8.
  • Патриотичното възпитание и не/променените идейни контексти на официалната държавна политика и Кърджалийското народно основно училище „Отец Паисий” (1934 – 1939). В: Национална научна конференция с международно участие „Наука и общество 2017”. 5-6 октомври 2017. Съюз на учените в България, клон Кърджали. Научни трудове. Том VI. РКР принт ООД. Кърджали 2017, с. 212 – 220; ISSN 1314-3425 (на CD).
  • Идейните контексти на новата музеология” и някои възможни насоки за развитието на един общински музей (ИМ-Чипровци като конкретен казус). В: Образование и наука – за личностно и обществено развитие. Сборник с доклади от националната научна конференция, посветена на 55-годишнината от създаването на Учителския институт в гр. Смолян и 20-годишнината от преобразуването му във Филиал на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Книжка трета. Хуманитарни и обществени науки. Език и литература. Педагогика и психология. История. Икономика. Национална сигурност и отбрана. Смолян 27-28 октомври 2017 г. Издателство ПУ „Паисий Хилендарски”, Филиал Смолян, 2017, с. 302 – 336; ISBN 978-954-8767-67-5.
  • Музеят отвъд нацията” – мисия (не)желана (конкретни практики в РИМ – Кърджали и ИМ – Чипровци. В: Музеят отвъд нацията? Сборник доклади от третата научна конференция, проведена под мотото „Дебати в музеологията”. ИК „Гутенберг” С., 2016, с. 159 – 185. ISBN 978-619-176-086-2.
  • Образи на „другите” и българският Северозапад. Фабер. Велико Търново, 2016; 236 стр. (рецензирана монография); ISBN 978-619-00-0500-1.
  • Писането на диалект в началото на ХХІ век – в национален, балкански и общоевропейски контекст (върху материал от публикувани авторски творби, написани на използвания в град Чипровци местен говор). В: Професор Иван Кочев – живот, отдаден на езикознанието. Юбилеен сборник. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов”. С., 2016, с. 170-176: ISBN 978-954-322-852-2.
  • „Чипровският килим” – основни репрезентативни модели през последното десетилетие. В: Музеят и обществото на спектакъла. Сборник доклади от Втората научна конференция от серията „Дебати в музеологията” (25-26 септември 2014 г., ИЕФЕМ – БАН, София). Парадигма. София, 2016, с. 57-76; ISBN 978-954-326-275-5.
  • 1/ Община Широко поле, нейните съставни села и ключови административни промени в пределите на Третата българска държава и 2/ За преименуването на селищата в община Сюрменлер (Широко поле) – (1925 – 1934) /в съавторство с Небие Юсеин, IV курс БЕИ/ В: Науката – предизвикателство за младите. Сборник с материали от студентска научна конференция 20.11.2015. Унив. издателство „Паисий Хилендарски”. Пловдив, 2016, с. 189-201 и с. 202-215; ISBN 978-614-202-123-8.
  • Identitatea culturală iugoslavă – o realitate inacceptabilă în federația socialistă multinațională iugoslavă. Câteva dintre principalele puncte de vedere de la centrul federal (1958-1963). In: Identități sociale, cultural, entice şi religioase în communism: simpozion internațional: Făgăraş – Sâmbăta de Sus, 2014. Volum coord. de Cosmin Budeancă şi Florentin Olteanu. Polirom. Iaşi, 2015, p. 250-265; ISBN 978-973-46-5925-8.
  • Началото на полувисшето педагогическо образование в Източните Родопи и днешният филиал на Пловдивския университет „Л. Каравелов“ – гр. Кърджали (1960 – 1963) /в съавторство с В. Найденова/ В: Юбилейна научна конференция с международно участие «Науката и образованието – традиции и бъдеще». 2-3 октомври 2014 г. Кърджали. «РКР Принт» ООД. Кърджали, 2014, с.  139-145; ISSN 1314-3425 (на CD).
  • Виж кой говори … И какво говори? (Кратки бележки във връзка с т. нар. «обзорна» и/или «тематична» екскурзоводска беседа в регионални и местни исторически музеи. Във: Виж кой говори. Комуникационни и интерпретационни модели в музея. Академично издателство «Проф. Марин Дринов». София, 2014, с. 84-97; ISBN 978-954-322-784-6;
  • Югославянството в Югославия. Основни гледни точки на федералния център (1945 – 1974). Фабер. Велико Търново, 2013, 532 с., ISBN 978-954-400-847-5 (разширен и допълнен вариант на дисертация за придобиване на ОНС „доктор по история).
  • За семантичната детерминираност на лексемата „торлак” в българското научноизследователско пространство през 80-те и 90-те години на ХІХ век. В: Юбилейна национална научна конференция с международно участие „Традиции, посоки, предизвикателства”. Смолян 19 – 21 октомври 2012 г. Том 1. Хуманитарни науки. Издателство ПУ „Паисий Хилендарски”, филиал Смолян, 2013, с. 54 – 63; ISBN 978-954-8767-41-5; https://uni-plovdiv.bg/uploads/site/filiali/smolian/dokumenti/Vol_I_Humanities.pdf
  • Лингвистични реалии и исторически наратив – репрезентации на сърбохърватския език в изследователските парадигми на историческата наука в България (кратки бележки). Във: Време и история в славянските езици, литератури и култури. Сборник с доклади от Единадесетите национални славистични четения 19 – 21 април 2012. Том ІІ. Литературознание. Фолклор. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. София, 2012, с. 123 – 129; ISBN 978-954-07-3458-3; https://bib.irb.hr/datoteka/643015.2_Rupa_kao_zakrpa.pdf
  • Две поселищни проучвания – за село Чипровци и град Фердинанд, и методологията на антропогеографските изследвания в България преди 1945 г. В: История № 5, 2012, с. 430 – 445; ISSN 0861-3710.
  • Language Policy and National Equality in Socialist Yugoslavia (1945 – 1974). In: European Studies, vol. 29, 2012 – p. 81 – 111; ISBN 978-90-420-3528-7 (e-book 978-94-012-0803-1).
  • Something about Changing Semantics of a Border, Regional Identity – Torlak – in the Ideological Contexts of Europeanization and Globalisation. In: Globalisation, Europeanization and Other Transnational Phenomena. Description, Analyses and Generalizations. Budapest: Budapest College of Communication and Business, 2011, p. 201 – 237; ISBN 978-615-5164-033.
  • Югославянството в ФНР Македония през призмата на някои официално /не/санкционирани гледни точки на федералния център (1953 – 1962). В: Традиции и приемственост. 50 години полувисше и висше образование в Източните Родопи. Том I. История.. ВТ: Фабер, 2011, с. 377-409; ISBN 978-954-400-465-1.
  • Language Equality in a Defense of National Individuality and Consumer Protection – the Case of Socialist Multilingual Yugoslav Federation (1966 – 1971). In: Concepts and Consequences of Multilingualism in Europe. Budapest: Századveg Kiadó,, 2010, p. 96 -140; ISBN 978-963-7340-69-7.
  • Национална равноправност и езикова равнопоставеност в СФРЮ (1967-1971). В: Историк със съдба на творец и преподавател. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин. Людмил Спасов. Том  I. ВТ: ФАБЕР,  2009, с. 262 – 279; ISBN 978-954-400-115-5.
  • Антична Монтана като обект на научен интерес, първите наченки на музейна дейност в гр. Фердинанд (дн. Монтана) и някои интерпретационни модели на българското културно – историческо наследство в общонационален и регионален план (1880 – 1940). В: Култура и културна политика в България 1879 – 1944. Национална научна конференция. Пазарджик 29 – 30 май 2008 г. [„БЕЛЛОПРИНТ“ ООД], 2009; с. 386 – 397; ISBN 978-954-91740-3-8.
  • Югославянството – теоретични постановки и практическа реализация (опит за обобщение и типологизация) В: Историческо бъдеще № 1-2, 2004, с. 71 – 115; ISSN 1311-0144
  • Националната идентичност на босненско – херцеговинските мюсюлмани във ФНРЮ (1946 – 1961). В: Историческо бъдеще № 1-2, 2002, с. 37 – 60; ISSN 1311-0144

Предговори, рецензии и обзори:

  • Монтана. Един модерен град на 130 години. Сборник статии. Съставител член-кореспондент, професор дин Александър Костов. Издателска къща „Тендрил“. С., 2021. 200 страници. В: Пловдивски исторически форум, № 2/2021, с. 77 – 83; ISSN 2535-0951 (Online)
  • Проектът „Гутенберговата революция и българите“ /в съавторство с Маргарет Димитрова/ В: Българистика Bulgarica, бр. 41/2020, с. 75-81; ISSN 1311-8544.
  • Още веднъж за научните приноси и основните тематични насоки в изследванията на проф. дин Людмил Спасов по повод на неговата 70-годишнина. В: Пловдивски исторически форум, № 1/2019, с. 67-73; ISSN 2535-0935 (Print).
  • Мария Николчовска. Народни носии от Източните Родопи. Албум. ИК „Гутенберг”. С., 2017. 100 стр. Още веднъж за реалната полза от действително преработените и допълнени втори издания. В: Пловдивски исторически форум. № 2/2017, с. 86 – 90; ISSN 2535-0951 (Online).
  • Вълков, Серьожа. История на град Брусарци. Том 2 (1878 – 1944). Брусарци, 2014, с. 5-10 (на CD). ISBN 978-954-9966-64-0; през 2016 г. същата монография на хартиен носител в издателство Faber с ISBN 978-619-00-0471-4.

Научнопопулярни публикации:

  • Една банкнота от 500 рубли във фонда на РИМ-Монтана и паричното обращение по време на гражданската война в Русия след Октомврийския преврат през 1917 г.: Исторически бюлетин. Периодично издание на РИМ-Монтана. Брой 2/2022, с. 4-6;  ISSN 2738-8263.
  • Старопечатни богослужебни книги от фонда на Регионален исторически музей – Монтана (РИМ-Монтана). Временна изложба (в съавторство с Даниел Йорданов). Брошура. 31 стр.; ISBN 978-619-188-821-4.
  • Калаено-оловна кана от XVII век, свързана с благородническия род Шонборн. В: Исторически бюлетин. Периодично издание на РИМ-Монтана. Брой 1/2021, с. 1-2;  ISSN 2738-8263.
  • Знаме на народното опълчение от с. Студено буче. В: Исторически бюлетин. Периодично издание на РИМ-Монтана. Брой 1/2021, с. 5;  ISSN 2738-8263.
  • Още веднъж за едно променящо се през вековете име – от Montana до Монтана през Кутловица, Фердинанд и Михайловград. Във: в-к „Славянско слово“, бр. 20 (352) от 11.06.2020 г., с. 7.
  • Още веднъж за събитията през Септември 1923 г. Във: в-к „Славянско слово“, бр. 34 (365) от 30.09.2020 г., с. 7; бр. 35 (366) от 02.10.2020 г., с. 7; бр. 36 (367) от 14.10.2020 г., с. 7.
  • В Регионалния исторически музей: широка и разностранна дейност. В: Читалище 1870, 1-3/2019, с. 16-18; ISSN 1311-0144.
  • Образователна програма на музея в Монтана ще бъде финансирана. В: Монт прес, бр. 5/5-11.І.2019, с. 7.
  • За древността на бащината земя и за българските неща”. Открито е дълго търсено изследване на Петър Богдан, представящо българската история, предстои неговото публикуване. В: Монт прес, бр. 49/19.ХІІ – 31.ХІІ. 2017, с. 5.
  • Ценен принос в българското краезнание. Излезе от печат том ІІ от „История на град Брусарци” с автор Серьожа Вълков. В: Славянско слово, брой 30 (172), год. IV, 03.08.2016, с. 1 – 2.
  • Гражданското общество и България. В: Бюлетин на Регионален обществен форум “Монтана – Чипровци”, бр. 2, март 2007; с. 3.

Превод:

  • Великоня, Митя. Политическа митология на несъществуващото – наративно съдържание на югоносталгията в бившите територии на Югославия (превод от сръбски) В: Страница. Литературно списание. Поезия. Проза. Публицистика. Анализи. Нови книги. № 4/2014, с. 167-178; ISSN 1310-9081

Съставителство на научни и научно-популярни издания:

  • Исторически бюлетин. Периодично издание на Регионален исторически музей – Монтана. Брой 1, 2021 г. и Брой 2, 2022 г. , ISSN 2738-8263
  • Историк със съдба на творец и преподавател. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Людмил Спасов. Том 2. Съвместно с доц. д-р В. Найденова и М. Иванова; ISBN 978-954-400-116-2.

Забелязани цитирания (без самоцитирания):

в научни публикации:

– Иванова, В. Образи на другите и Българският Северозапад. Фабер, ВТ, 2016. Цитирана в:

1/ Тодорова, Г. Митът за Световното дърво и проекциите му при различните народи в света. В: Науката – предизвикателство за младите. Сборник с материали от четвърта студентка научна конференция. Ноември 2018. Унив. издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив, 2019, с. 168.;

2/ Димитрова, М. Културната памет в една народна песен от село Владиченци, област Видин, Северозападна България. В: Knowledge – International Journal, Vol. 41, № 6, 2020, с. 1103, 1104.

Иванова, В. Какво можем да научим за торлаците от Internet (по данни от май 2006) (част от ІІІ глава на монографията „Образи на „другите” и Българският Северозапад”, цитирана в ръкопис). Цитирана в:

1/ Гацовиħ, Сл. О етнониму Торлак и о романскоj и туркменскоj основи етногенезе Торлака и Шоп(ов)а. У: Развитак, год. XLVIII, броj 229-230, 2008, с. 60

2/ Павлов, П. Шрихи към историята на Българския Северозапад и българите торлаци. В: Българите торлаци. ИК Тангра ТанНакРа. Център за изследвания по история на българите. С., 2017, с. 15.

Ivanova, V. Language Equality in a Defence of National Individuality and Consumer Protection – the Case of Socialist Multilingual Yugoslav Federation (1966 – 1971). In: Concepts and Consequences of Multilingualism in Europe. Budapest: Századveg Kiadó, 2010, p. 96 -140.Quoted in:

1/Janssens, R., Mamadouh, V. and L. Marácz. Languages of Regional Communication (Re Lan) in Europe. Three Case Studies and a Regional Agenda. In: Jorgensen, J. /ed./ A Tooklet for Transnational Communication In Europe. Copenhagen Studies in Bilingualism, vol. 64, 2011, p. 74, р. 93 (и на http://dare.uva.nl/document/351923).

Ivanova, V. Language Policy and National Equality in Socialist Yugoslavia (1945 – 1974). In: European Studies, vol. 29, 2012, p. 81 – 111, Quoted in:

1/ Marácz, L. Empowering Hungarian Ethno-Linguistic Minorities in Central and Eastern Europe. In: Melvedere Meridionale, vol. 28, no 2, 2016, p. 21-37, p. 27, 37;

2/ Gazzola, M. 4.3.2. EU Language Policy and English. 4.3. Language Policy Making. 4. Changing Practices and Policies. In: Linn, A. Investigating English in Europe: Contexts and Agendas. English in Europe. Vol. 6. Walter de Gruyter, Inc., Boston/Berlin, 2016, p. 143, 287;

3/ Rita Leto, M. Brotherhood and Unity: Language and Language Politics in the Socialist Federal Republic of Yugoslavia (1945 – 1991).  In: Words of Power, the Power of Words. The Twentieth – Century Communist Discourse in International Perspective. Ed. By Giulia Bassi. EUT Edicioni Università di Trieste, 2019, p. 306, 307.

Иванова, В. Югославянството в Югославия. Основни гледни точки на федералния център (1945 – 1974). Фабер, ВТ, 2013. Цитирана в:

1/ Кайчев, Н. Югославизми срещупартикуларизми: национално-държавните превъплъщения на двете Югославии (1918 – 1991). В: Маски долу! Национализмът на Балканите през ХХ век. Парадигма. С., 2018, с. 71.

2/ Велев, А. Самоуправленският социализъм в Кумановски регион – експеримент или реалност. – Balkanistic Forum. Балканистичен форум, Vol. 1/2019, с. 83, 84, 85, 89.

Иванова, В. Музеят отвъд нацията” – мисия (не)желана (конкретни практики в РИМКърджали и ИМ – Чипровци). В: Музеят отвъд нацията? Сборник доклади от третата научна конференция, проведена под мотото „Дебати в музеологията”. ИК „Гутенберг” С., 2016, с. 159 – 185. Цитирана в:

1/ Тодорова, И. Мартеници в музейните интерпретации. В: Местни общности, културни наследства и музеи. Сборник с материали от научна конференция с международно участие „местни общности и музеи“, София, 25-26.02.2021. ИЕФЕМ-БАН. С., 2021, с. 102, 109.

Иванова, В. Виж кой говори … И какво говори? (Кратки бележки във връзка с т.нар. „обзорна” и/или „тематична” екскурзоводска беседа в регионални и местни исторически музеи. Във: Виж кой говори. Комуникационни и интерпретационни модели в музея. Академично издателство „проф. Марин Дринов”. С., 2014, с. 84  – 97. Цитирана в:

1/ Радойнова, Д. Островът музей „Св. Анастасия” край Бургас – между етническите претенции, националното присвояване и туристическия глобализъм. В: Музеят отвъд нацията? Сборник доклади от третата научна конференция, проведена под мотото „Дебати в музеологията”. ИК „Гутенберг” С., 2016, с. 306, с. 309.

Иванова, В. Националната идентичност на босненско-херцеговинските мюсюлмани във ФНРЮ (1946 – 1961). В: Историческо бъдеще № 1-2, 2004, с. 71 – 115.. Цитирана в:

1/ Димитрова, П. Двадесет години списание „Историческо бъдеще”, год. ХХ, № 1-2, 2016, с. 16, с. 22.

Иванова, В. Югославизмът в Титова Югославия.  Дисертация.  София, 2004. Цитирана в:

1/ Станев, В. и  Д. Григоров. Спорът за интегрална Югославия: от Триглав до Черно море през Македония. В: Минало, № 4, 2005, с. 71.

в анотирани библиографии и информационни бюлетини:

-Иванова, В.Две поселищни проучвания – за село Чипровци и град Фердинанд, и методологията на антропогеографските изследвания в България преди 1945 г. В: История № 5, 2012, с. 430 – 445. Цитирана в:

12Българистика. Bulgarica. Информационен бюлетин 26/2013. Българска академия на науките. Централна библиотека.Съвет за чуждестранна българистика. С., 2013, с. 32;

1/ Гигова, Р. /съст./ Иван Атанасов Батаклиев 1891 – 1973. Биобиблиография. Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев” – Пазарджик. Издателство „Барич и Сие ООД”. Пазарджик, с. 51, № 338.